Имали ли сте усещането, че бъдещето някак остава зад гърба

 

Имали ли сте чувството, че бъдещето някак остава зад тила ви? Но, не е. Освобождението от това възприятие постоянно е друго. Само би трябвало да желаяме да се отървем от планувания живот и от всички формули, с цел да забележим това, което ни чака. Без да мислим, че грешникът е огледалото.

А в огледалото има въпроси, а на тях в този момент, часове преди Новата година дават отговор четирима, които ни дадоха част от смисъла през миналите 365 дни.

Литературният шедьовър се преглежда в курса ''Романът днес''

Георги Господинов завоюва най-престижната литературна премия в света „ Букър “  с романа „ Времеубежище “.

Американката с българско поданство Анжела Родел преведе на британски език романа „ Времеубежище “. Георги Господинов показа с нея премията „ Букър “.

Тя дефинира миналата година като „ приказна “

Режисьорът Стефан Командарев завоюва наградата  „ Кристален глобус “ на фестивала в Карлови Вари и още доста други с кино лентата „ Уроците на Блага “.

Шахматистката Виктория Радева стана европейска шампионка отборно. Тя завоюва и доста други награди и стана състезател на Пловдив за тази година.

Убежище за какво беше 2023 година ?

Георги Господинов: Беше по-скоро бомбоубежище, за жалост. Но това, което се опитахме да създадем, да превърнем бомбоубежището в леговище. В леговище, знам ли, за малко човешки неща. Беше леговище за човешкото, уповавам се. Трябваше да бъде.

Анжела Родел: Според мен беше леговище за българската просвета. Една доста хубава вест, мисля, че пристигна в вярното време, всички бяхме доста разочаровани, безнадеждни поради международната обстановка, може би политическата обстановка тук и тази вест за книгата, за „ Времеубежище “ може би беше леговище за тези от нас, които обичаме и имаме вяра в положителното.

Филмът наблюдава пенсионирана и неотдавна овдовяла учителка, която става жертва на телефонна машинация

Стефан Командарев: Убежище за сбъднати фантазии. На Карлови Вари спечелихме това, за което даже не бяхме мечтали. И леговище за целия труд, тъй като един миг в Карлови Вари и по-късно още 18 награди по всевъзможни фестивали и страхотни ревюта и зад това стоят 5-6 години доста сериозен труд.

Виктория Радева: Хората, съгласно мен, през тази година и изобщо годините до момента се пробват да намерят леговище в какво ли не. И в последно време виждам, че доста търсят. Много хора се усещат изгубени. И изключително с тези войни, които в последно време се случват - с Украйна, с Близкия изток, всичко, което се случва - има ужасно доста хора, които се пробват да избягат от този смут, в който живеят. Аз съм благословена, аз пребивавам в една мирна страна, която още не се е сблъскала с такива неща, само че все пак аз постоянно съм намирала леговище в моята религия в Бог. И мисля, че това е нещо, което движи доста от хората в наши дни и ще продължава да движи хората в бъдеще.

Научиха ли българите уроците на Блага през 2023 година ?

Георги Господинов: Тези уроци в никакъв случай не се научават  един път вечно. Може би най-малко това да сме научили през тази година, че никой урок не е един път вечно, че паметта е мускул, който би трябвало да се развива всеки ден. Че положителното е нещо, което се случва всеки ден. Ако един ден не правиш положително - злото побеждава.

Анжела Родел: Не доста! Аз мисля, че тези уроци са човешки уроци, освен български уроци. Има още какво да учим тук, че заобикалянето на закона, а че постоянно тези неща водят до някакви неприятни последици. Просто не беше като в други страни - да има лустрация, да има ясно разграничаване сред остарялата номенклатура и новата власт. И просто тези структури за непрозначност, по какъв начин беше - по какъв начин викат - шуробаджанащина и такива неща са останали от предишното и за жалост в настоящия строй и би трябвало тия уроци още веднъж и още веднъж да ги учим.

Стефан Командарев: Ами, уповавам се да не престават да ги учат уроците на Блага, тъй като кино лентата след разпространяването на 15 декември ще продължава да върви по кина, ще продължава да се излъчва по малките екрани и платформи, тъй че там по-скоро има доста въпроси в този филм, на които феновете би трябвало да се опитат те да си дадат отговор, в сравнение с ние да даваме подготвени отговори и подготвени уроци да преподаваме. Защото аз не преставам надълбоко да имам вяра, че положителното кино би трябвало да поражда нещо, което всякакви огромни кинорежисьори назовават „ морално безпокойствие “. Да повдига въпроси у феновете за това къде живеят, каква е тяхната роля на мястото, където те живеят, за тяхната отговорност персонална, какво биха могли те да се опитат да трансформират по някакъв метод тъй че това място да стане да вземем за пример, по-добро, по-справедливо, по-човечно, по-морално.

Виктория Радева: Мен това, което ми прави усещане е, че са проблеми, които с години ги има. И са едни и същи. И не престават да се повтарят, което ме кара да си помисля, че има хора за цялото това нещо и траябва да се обърне внимание кой стои зад целия този проблем и къде изобщо цялата страна би трябвало да се намеси. Защото страдат най-после почтените хора, които минават през сложни моменти, които са сами и хората съгласно мен би трябвало да се запитат кой стои зад цялото това нещо и правосъдната система да стартира както би трябвало

Вижте   още във видеото.

Продължи да четеш